Специализирана Болница по Очни Болести за Активно Лечение – гр. Варна” е общинско лечебно заведение за специализирана помощ в областта на офталмологията на територията на България.
Болницата е основана през 1980 година с активното съдействие на видни български офталмолози и под ръководството на Проф. Никола Константинов. От самото си регистриране, болницата е общинска здравна структура и база на катедрата по очни болести към Медицинският Университет в гр. Варна.
Кадрите на очна болница имат национално и международно признание. СБОБАЛ ВАРНА е разделена на четири отделения – кератопластика, детско, глаукомно и аблационно , операционен сектор с четири операционни маси, амбулаторна операционна и поликлиничен сектор с 8 кабинета.
През 1999 година болницата е преструктурирана и отделенията са обединени в две хирургически отделения с общо 50 легла и консултативно-диагностичен сектор с осем кабинета. Две години по-късно икономическите условия налагат допълнително окрупняване и се основава едно хирургическо отделение с оперативен сектор и стационар с 40 легла и консултативно-диагностично отделение.
От създаването на болницата до сега персоналът остава непроменен и се състои от 35-40 медицински сестри, 16-20 лекари, 18-22 санитари и допълнителен персонал от 10-15 човека. През последните 20 години лечението и диагностиката на очните заболявания в лечебното заведение следват прогреса в офталмологията.
Най-голямо развитие има хирургическата техника за лечение на катаракта от интракапсулна екстракция през екстракапсулна екстракция без и с имплантация на вътреочни лещи и факоемулсификация (остраняването на вътрешното перде през малък отвор с ултразвук) и други варианти.
Болницата е първото лечебно заведение, където е въведена пенетрираща кератопластика с голям трансплантат и вторият медицински център в България за роговична трансплантация. За въвеждането на нови хирургически методи на лечение важно значение имат и международните контакти на болницата с институт “Филатов” в Одеса, Очното отделение в болницата “Миделхайм” в Холандия, редица европейски и американски здравни заведения, “Орбис Интернейшънъл” и др.
Болницата е пионер в приложението на антипролиферативна терапия с авастин, трансплантация на амниотична мембрана и други методики, като хирургичната техника и технология е приоритет както на ръководството така и на всеки специалист.
Независимо от нарастващата конкуренция на кадри на лечебното заведение, болницата и до днес запазва първото си място в България, особено в лечение на спешни състояния, тежки роговични заболявания, травми, кератоконус, ретинални увреждания, профилактични и скринингови програми.
Предлага следните услуги :
1. Лечение
- Слаба миопия: до 3 диоптъра
- Средна миопия: 3-6 диоптъра
- Тежка миопия (малигнена или ексцесивна): над 6 диоптъра
Симптомите на късогледство могат да бъдат:
- Затруднено виждане на отдалечени обекти.
- Напрежение при гледане на отдалечени обекти
- Главоболие
С възрастта компенсаторните възможности се изчерпват и далекогледството „нараства”. Далекогледството над 6 диоптъра обикновено не може да се компенсира напълно и пациентите се нуждаят от очила независимо от възрастта.
При по-високите степени на далекогледство честите оплаквания са неясно виждане надалеч, и особено наблизо. При по-ниските степени на далекогледство оплакванията се появяват при продължителна работа наблизо. Гледаните обекти започват да стават неясни, да се размазват и сливат, появява се болка в очите и челото, провокира се главоболие.
Освен диоптър за тези лещи е важен и друг параметър – тяхната позиция, която се измерва в градуси от 0 до 180. Най-често срещан е т.нар. физиологичен астигматизъм, който е едно от оптическите несъвършенства на окото.
Той може да бъде установен при всеки човек, не е съпроводен с намаляване на зрението и не се нуждае от корекция. Стойността на този вид астигматизъм за всеки човек е индивидуална, но обикновено е под 0.75 диоптъра.
Компютърните тестове могат да регистрират както физиологичния, така и намаляващия зрителната острота астигматизъм, но корекция може да стане само след субективно изследване от очен лекар с помощта на зрителна таблица.
Нормално окото е нагодено за гледане надалеч. За фокусиране близък обект, окото използва мускула на акомодацията. Способността на окото да акомодира (да променя оптичната си сила чрез мускула на акомодацията) започва да се изчерпва на около 40-годишна възраст.
При далекогледите този процес може да настъпи по-рано, а при късогледите по-късно. Изчерпването на акомодационните възможности зависи от множество фактори като околна среда, наследственост, работна дистанция, професия и др. Състоянието се нарича пресбиопия, коригира се с очила за близо (събирателни плюсови лещи).
2. Заболявания
При непролиферативна диабетна ретинопатия (НПДР) се обработват само някои увредени съдчета или определени участъци в ретината. Най-тежките форми на ПДР е Витректомията, съпроводено с кръвоизлив в стъкловидното тяло (хемофталм) и тракционно отлепване на ретината.
При козметичен проблем те се отстраняват чрез проста ексцизия. Най-честият злокачествен тумор на клепачите е базалноклетъчният (базоцелуларен) карцином – предимно при пациенти над 67-70 години с най-честа локализация медиално на долния клепач. Ако се диагностицира рано, туморът се ексцизира напълно и прогнозата е добра.
Колкото по-голям е туморът, толкова по-трудно е пълното отстраняване и по-лош следоперативния резултат. Лечението е оперативно. Извършва се резекция със или без пластика на клепача в зависимост от големината и позицията на тумора.
- Плоскоклетъчен карцином - среща по-рядко, но е с по-лоша прогноза, защото метастазира по лимфен и кръвен път. Макроскопски може да е нодуларен или да има рязязвяне с некрози и хеморагии. Засяга се по-често горният клепач и има по-бързо развитие. Диагнозата се поставя хистологично. Лечението е оперативно, последвано от химиотерапия и лъчетерапия.
- Меланом на клепача.
Може да възникне ново или от предшестващ невус или преканцерозна меланоза. Изключително злокачествен и резистентен на лечение.
- Заболявания на увеята
Увеята е средната обвивка на окото, която включва ирис, цилиарно тяло и хориоидея. Възпалението на увеята се нарича увеит. Класификаци и клиника на увеитите
увеитите могат да бъдат: преден увеит, интермедиерен увеит, заден увеит и панувеи. Лечението на увеите може да бъде патогенетично, етиологично и симптоматично.
- Тумори на увеята
Доброкачествени тумори на увеята към тях се отнасят невус, хемангиом, неврофибром и шваном, аденом и лейомиом. Хориоидният невус е плосък или с лека проминенция, диагностицира се с ФА.
Диференциална диагноза се прави с ахроматичен хориоиден меланом или метастатичен тумор. За диагнозата е полезна ехографията и ФА, а лечението обикновено е лазерна фотокоагулация на тумора.
Старческата катаракта ( т.н. „вътрешно перде” ) е естествен процес свързан с остаряването и основна причина за намаление и загуба на зрението при хора над 60 годишна възраст. Намаленото зрение се дължи на помътняване и уплътняване на собствената леща на окото, което е придружено от промяна във възприемането на цветовете, заслепяване от силна светлина, двойно виждане с всяко око поотделно и други.
Съвременната операция за премахване на катаракта, наречена факоемулсификация е процедура, продължаваща обикновено не повече от 15-20 минути. След операцията в продължение на 1 месец в окото се накапват антибиотични капки. Съвременните вътреочни лещи се изработват от биосъвместими материали, които не дразнят и нямат странични реакции.
Видовете вътреочни лещи биват:
- Монофокални - имат един фокус за гледане на далечно разстояние.
- Торични - тези лещи са специално разработени за пациенти, които имат по-голям предоперативен роговичен астигматизъм.
- Мултифокални и мултифокални торични – осигуряват добро зрение за далеч и за близо и обикновено премахват напълно необходимостта от ползване на очила.
Всички вътреочни лещи имат вграден UV филтър, а при някои в зависимост от производителя и допълнителен жълт филтър.
МДСВ бива два вида: „суха”(без нови съдове) и „влажна”(с нови съдове).
При сухата настъпва изтъняване и атрофия на ретината и / или хиперпигментация, което води до увреждане на светлочувствителните клетки.
При влажната е налице разрастване на нови съдове, които често кървят. Това уврежда клетките възприемащи светлината. Те постепенно умират и предизвикват появата на участъци в зрителното поле където не виждаме.
3. Хирургия